Ремонт на дънна платка

    Дънната платка е основния компонент във всяка компютърна система. Нейната повреда води до неработоспособност на целия компютър като се налага подмяната и с нова. В повечето случай (70%) повредите са еднотипни и се дължат на дефектирали електролитни кондензатори поради некачествено захранване или нискокачествени елементи. В много случай именно поради тази причина се изхвърлят ремонтнопригодни дънни платки и се дават не малко средства за покупка на нови. Сумата и времето отделени за ремонта са нищожни в сравнение с цената на нова. Поради липса на достатъчно информация по въпроса много хора които биха се справили самостоятелно с такъв ремонт се доверяват на компютърни сервизи които в повечето случай злоупотребяват с това. Разбира се, се срещат и повреди от друго естество като: изтрит BIOS, повреден преобразувател на напрежение, студена спойка, изгорял контролер, но тяхното откриване и отстраняване е значително по-трудно, като за целта трябва да се разполага със специална "POST" карта и програматор. В тази статия ще ви помогнем да се справите сами с най-честата повреда, а именно - кондензаторите.
    
    Най-честия сценарий с повредата на дънната платка е когато компютъра не иска да се включи. Ако повредата е в кондензаторите най-вероятно преди да се стигне до фаталното са се проявили странични симптоми указващи ,че нещо с тях не е както трябва. Те се проявяват като странно поведение на компютъра: безпричинно зависване в прозволно време без причина, редовно появяващи се сини екрани на "Windows"-a със съобщение за фатална грешка, трудно стартиране на системата (натискане на многократно бутона за пускане и ресет), смущения в образа на TV тунера (ако разполагате с такъв). Тези симптоми са логични като се има в предвид, че тези кондезатори се грижат за филтрациите на напреженията след понижаващите преобразуватели захранващи процесора, паметта и разширителните слотове. На фиг.1 е показана типична схема на крайно стъпало на понижаващия преобразувател за захранване на процесора. С червена линия са заградени изходните филтрови кондезатори които създават проблеми. Как да определим кои кондензатори са дефектни?     Много просто: първо отворете компютъра и откриите тяхното местоположение - запоени са в близост до процесора. След това след внимателен оглед веднага ще различите дефектните от здравите по външния вид. Дефектните са с издути корпуси (горната част обикновенно се издува като балон) и следи от изтичане на електролит (тъмнокафява или жълтеникава прах), като размера им е увеличен спрямо този на здравите. На фиг.2 (всички фигури може да видите в пълен размер като кликнете на тях) са показани дефектни кондензатори: подред от дясно на ляво: здрав > повреден > здрав > повреден. За ваше улеснение прилагаме и вертикална снимка на същите кондезатори (фиг.3) - добре се вижда разликата във височините им. На фиг.4 е показан вече демонтирания дефектен кондензатор - добре се вижда издуването на гумената основа отдолу и издутия корпус отгоре. Фиг.5 показва още два дефектни кондензатора на друга платка (в горния ляв ъгъл), вижда се кафявия прах по горните им части - сигурен знак за изтичането на електролит.Всеки електролитен кондензатор има в горната си част специални канали изтъняващи корпуса. Ролята им съвсем не е декоративна както мислят някой. Те изпълняват ролята на предпазен клапан. При повишаване на налягането вътре в кондензатора поради някаква причина, електролита се стреми да излезе от някъде и именно по тези канали се спуква корпуса. В миналото съветските и българските кондензатори не разполагаха с такива канали и често се стигаше до инциденти с по-големите от тях, като енергията изстрелваща алуминиевия корпус е съпоставима с тази на тапа от шампанско съпроводена с опасен за очите електролит:). При дънните платки поради ниското напрежение спукването на корпуса и изтичането на електролита протича безшумно. На фиг.6 и фиг.7 са показани кондензатори с изтекъл електролит.Понякога (доста по-рядко) кондезаторите се повреждат без външно видими поражения. Това се случва когато изсъхнат - т.е. им намалее капацитета. Такива кондензатори се проверяват трудно и с помощта на специални прибори, като е най-добре ако се съмнявате в някой да го смените. Най-голямо затруднение предизвиква демонтажа на повредените кондензатори ако не разполагате с термостанция (т.н. "духалка"), поради естеството на дъннните платки от метализирани отвори и многослойна структура. В такъв случай следвайте следната процедура на демонтаж проверена на практика: с помощта на клещи хванете кондезатора и го завъртете наляво - надясно по оста му няколко пъти обикновен 30 - 50W - oв поялник и пинцета извадете останалите изводи от другата страна на платката. При покупката на нови кондензатори си вземете някой от повредените с вас за да се ориентирате за размера - в повечето случай няма място за по-широки. Също така гледайте максималното допустимо напрежение, като можете да закупите и с по-високо. Например ако дефектния е 6,3V можете да вземете на 6,3V, на 10V или 12V. Капацитета е хубаво да го спазвате, но е възможно да монтирате и с малко по-висок (напр. 1000uF може да го замените с 1500uF). Избягвайте кондензатори с много ниска цена и неизвестна марка (нормалния струва 0,50 - 2 лв. в зависимост от капацитета) за да не се повторят нещата след половин година. Отворите за новите кондезатори можете да продухате от останалия припой чрез вакуум - помпа или в краен случай с клечка за зъби. След монтажа ги запойте като се стремите да не прегрявате платката и да не натрупвате излишен припой. Внимавайте за полярноста която е означена на дъното (обикновенно отрицателния извод е маркиран като бял полукръг), може и да си я запишете още преди демонтажа. Ако сте извършили подмяната успешно платката ще работи като нова. На фиг.8 са показани сменените кондезатори от фиг.2.За да подобрите стабилноста на платката над нейните фабрични възможности е хубаво да запоите паралелно на всеки електролитен кондензатор по един безиндуктивен от 100nF. Това е особенно полезно ако се занимавате с овърклок за да постигнете още няколко десетки мегахерца отгоре - фиг.9. Доста често причината за повредените кондезатори е нискокачествено захранване.  Ако се съмнявате ,че това е причината проверете пулсацийте на изхода му. Силните пулсаций рано или късно пак ще повредят дъното така, че ще се наложи или да смените захранващия блок или да го подобрите.

08.05.2007                                                                               Ясен Михайлов (irainbow@mail.bg)"BSP" 2007®